Скритите отговори в синастрията

Взаимоотношенията между хората са от темите, които най-много ни вълнуват. Те са сложно и многопластово нещо. Наподобяват картина с много нюанси и сюжетни линии. Астрологичното им съответствие също е такова. За да уловиш тънкостите, е необходим многопластов и задълбочен астрологичен анализ. Един от начините за такъв е включването и използването в синастричният анализ на антисиите. Чрез тях можем да видим и това, което на пръв поглед може да ни убягва.

Едни от основните моменти при една синастрия е къде попада партньорското Слънце и обратното. Както Слънцето е центърът на Слънчевата система, така и местоположението на партньорското Слънце е индикация за областите и сферите, които стават своеобразен център, фокус, около който се върти  всичко останало. Те задават основния „тон“ на индивидуалното значение на някакви взаимоотношения за всеки един от участниците в двойката, на която се анализира синастрията. Партньорът със Слънце в някакъв конкретен зодиакален знак, мотивира тяхното развитие. Той има „ключ“ за тази врата.

Успоредно обаче това същото се случва и със зодиакалният знак, който е антисия на този на рожденото Слънце на партньора.  „Ключът“ се оказва, че отваря и има достъп едновременно  до две „врати“. Примерно ако в общия случай партньорът е със Слънце в Стрелец, на което антисията е в Козирог, то е възможно чрез присъствието си в живота ни и взаимодействието си с него, той да ни провокира да разширим мирогледа си и да гледаме по-мащабно на нещата.  Взаимообмен на това ниво, е възможно да рефлектира и повлияе върху философията ни за живота, тази на личната ни вяра и убеждения. Той съдейства да обогатим светогледа си чрез придобиването на нови знания и като отвори нови хоризонти за нас. Също така и може да ни мотивира да изградим личната си увереност, авторитет, професионална реализация, да открием своето призвание,  да ни научи на отговорност, организираност, дисциплина, да си изясним какво наистина искаме да постигнем, какви са нашите стремежи и т.н.

Каква ще индивидуалната специфика в някоя конкретна синастрия, зависи от индивидуалните рождени карти разглеждани в цялост и като комбинация.

 

Автор: star in the night sky
Advertisements

Родени по едно и също време

Тази тема е предизвикателство към астролозите и тези, които смятат, че посредством астрологията, може да се опише всеки един човек по астрологични еднозначни, строго дефинирани готови рецепти едно към едно, които в същото време са общовалидни за всички. По принцип чисто технически т.е. като качество и специфика на времето, не би трябвало да има разлика не само между близнаци, но и между близнаци и бебета родени по едно и също време на едно и също място. Как тогава тези двама човека може да имат известни прилики и разлики и като характер и като житейски обстоятелства ?  Този въпрос въпреки опитите си да бъде обяснен, трудно получава задоволителен отговор. Eдиният от тях е че се раждат, израстват и са поставени в различна социална среда, която макар и да има общи моменти, не е еднаква, което оказва значение. Ще предложа и моята гледна точка по въпроса.

Астрологичният „климат“ на хора родени по едно и също време е един и същ. Значи трябва да се търси някаква многопластовост и многовариантност на момента, които да предполагат разлика в психологическия портрет и някаква промяна на  фокуса. Вариантите за това са няколко. Един от тях може да са антисиите, които предлагат една по-комплексна картина на момента, който сам по себе си предполага и включва някаква многовариантност. Друг вариант е да се използва системата на мидпойнтите. Или да се разгледат производните карти в Джйотиш.

Ако близнаците не са със сходни характери, разликите е възможно да са следствие от „преразпределянето“ на енергията на момента.  Единият ще е по-видим на „първо четене“ по линията на Слънце в определен знак, а другия по този на неговата антисия. Макар че и двамата въпреки привидните си различия всъщност ще имат и доста общо. Като двете допълващи се страни на една монета.

Понякога хората, които са се консултирали с астролог казват, а този астролог ми говори общи приказки. Нищо конкретно не каза. Не очаквайте астрологът да ви гадае, познае нещо конкретно ей така защото звездите му го говорят. Това трудно ще се случи, ако човекът, който задава въпросите, сам не зададе конкретна  насока на въпросите си. Астрологията борави с абстракции, а конкретният момент е нееднозначен. Съдържа варианти.

 

Автор:  star in the night sky

Слънчев или лунен тип човек сте ?

Разбира се това сравнение е метафорично, на езика на символите. То описва само способността на даден принцип в живота да има точно определена „природа“, характер и същност. Позициите на дадена планета в определен зодиакален знак дефинират нейния качествен смисъл, нейната есенция или същност. Вероятно Ви се е случвало да срещнете човек, на който знаете зодиакалният знак, т.е. казано по народному каква зодия е, но някак си не Ви се вписва в описанието за тази зодия. Основната характеристика на планетите в рождената карта, основно може да бъде „измерена“ по няколко начина,  този който е тема на тази публикация, е посредством разположението на Слънцето спрямо хоризонта.


Астролозите от древността на първо място са определяли качествата на една планета и как се вписва нейният принцип, кой е доминиращия, в зависимост от това дали става въпрос за дневна или нощна карта. От сектата, в която планетата се намира. Терминът секта в астрологията произлиза от гръцкото „hairesis“, което означава „да направиш избор“. Денонощието се разделя на две части – ден и нощ. През деня Слънцето е над хоризонта и тогава е в своята секта. През нощта Луната е над хоризонта и съответно е в нейната секта. По този начин може да се разбере какъв е водещият принцип при човек – слънчевия или лунния. Как се разбира за каква карта става въпрос ? Една карта е дневна, когато Слънцето се намира над хоризонта, а при нощна под него. Планети свързващи се с принципа на деня са Меркурий, когато е утринна звезда, Слънцето, Юпитер и Сатурн. Те принадлежат към сектата на Слънцето. Съответно в дневна карта те се чувстват образно казано в свои води. Планетите, които са от дневната секта им е по-присъщо и предпочитат да бъдат в мъжки, дневни знаци. Тези, които са нощни и са от сектата на Луната, са вечерният Меркурий,  Луна, Венера и Марс им е по-комфортно в нощна карта. Планетите, които принадлежат към сектата на Луната им е по-присъщо и предпочитат да бъдат в женски, нощни знаци.

Смята се от есенциална гледна точка, че планета намираща се в знак, който управлява – например Венера във Везни или Телец, е силна защото е най-близко до изконната същност на принципа на Венера. Съответно знаците, които са противоположни на тези два – Овен и Скорпион според астрологичната терминология Венера се определя като „заточена“ т.е. на принципа на дуалността е най-далеч от него, т.е. най-обобщено казано – слаба е. Има още две зодиакални оси, спрямо които принципът на Венера има по-специално отношение. Това са местата на нейната екзалтация и падение – в Риби и в Дева. В първият се образно казано чувства както по смисъла на думата – екзалтирана, въодушевена, надценяваща и превъзнасяща се, а в противоположния балонът се е пукнал и тя метафорично казано е паднала от пиедестала.

Венера обаче е планета от нощната секта и дори и в свой собствен знак или този на екзалтация, има някакво достойнство, когато се намира  извън сектата си, по-скоро може да е индикация за смесен резултат. Метафорично казано, в меда може да има и катран.

 

Автор: star in the night sky

Антисия и контраантисия

Какво накратко е антисията и какво контраантисията ?

Антисията представлява отразената позиция на една планета от наталната карта, чието огледало, рефлектор въз основа на която се получава нейното отражение, са точките на лятното и зимно слънцестоене на 0 градуса в Рак и Козирог. Антисията е равното отстояние от тези две точки. Тя е с интровертна, женска природа. Представлява подсъзнателната лична мотивация, същност, разбиране на даден принцип. Думата „σκιά“ има гръцки произход и означава „сянка“. Древните астролози са наричали антисионните знаци знаци с равна сила, защото при тях денят и нощта са с еднаква продължителност.

Контраантисията е подобна позиция, само че нейното огледало са точките на пролетното и есенно равноденствие на 0 градуса в Овен и Везни. Тя винаги се намира на 180 градуса от местоположението по градус на антисията.  Контраантисията е с мъжка, екстровертна природа. Представлява подсъзнателната мотивация, същност на определен принцип, която ни ръководи и е водещ при взаимодействие и контакт с другите, средата. При нея  продължителността на деня на единият знак по градус е реципрочен на нощта  при другия и обратното.

Тези четири кардинални точки на слънцестоенията и равноденствията,  представляват ключов момент от деклинацията на Слънцето и са особено важни в мунданната астрология, защото отбелязват стартирането и смяната на астрономичните сезони. По това време Слънцето се намира на своята максимална деклинация т.е. на най-голямо ъглово отстояние над и под небесния екватор по време на лятното и зимно слънцестоене съответно на 23ºN27 и 23ºS27’  и на най-малко ъглово разстояние или на минимална деклинация –  0 градуса  по време на равноденствията.  Тези точки са „носещите колони“на Зодиака.

Класификация по деклинация на зодиакалните знаци

Зодиакалните знаци се разделят на:

  • от Овен до Везни  (Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева) -топли, със северна деклинация
  • от Везни до Овен (Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби) – студени, с южна деклинация
  • от Рак до Стрелец – бавноизгряващи
  • от Козирог до Близнаци – бързоизгряващи

При антисията и контраантисията, заради и в зависимост от рефлекторната ос, която разполовява Зодиакалния кръг – в първия случай Рак – Козирог, а във втория Овен – Везни, всеки градус от Зодиака има съответстващ огледален градус в знак, отражение намиращо се в другата част от Зодикалният кръг.

 

Приложение на антисията и контраантисията

От гледна точка на пра-качествата знаците в антисия макар и на пръв поглед различни и трудно съвместими, намират именно в тях и своята допирна точка, посредством която се чувстват по някакъв начин сродни и гледат в една посока. Рак и Близнаци споделят качеството „влажно“,  Лъв и Телец – качеството „сухо“, Дева и Овен – качеството „сухо“,  Везни и Риби – качеството „влажно“, Скорпион и Водолей – качеството „влажно“ и Стрелец и Козирог – качеството „сухо“. Знаците в контраантисия са противоположни по този признак.

Посредством антисията и контраантисията всяка планета от наталната карта има още две свои алтернативни позиции на действиe, където среща част от своята отразена, огледална мъжка или женска същност. Казано другояче тя си има своята персонална точка на слънцестоене и равноденствена точка. Антисиите и контраантисиите могат да са важен елемент в астрологичния анализ, защото представляват места в астрологичната карта, които са индикация за проявление на нещо, което обаче се „заражда“ и подготвя извън нашето полезрение, индиректно, „иззад кулисите“, няма пълна яснота по него.  Някои автори приписват на антисията действие сходно с това на  съвпада между две планети, а на контраантисията с това на опозицията.

Антисиите и контраантисиите  се използват най-вече в хорарната астрология, но не бива да се пренебрегват като допълнителен инструмент за анализ и в рождената и прогностична астрология, мунданна астрология,  а също така и в анализа за съвместимост между двама души.

 

Автор: star in the night sky

Източни и западни планети

Източна се нарича планетата, която се появява на хоризонта преди Слънцето и залязва на хоризонта преди него. Западна се нарича тази планета, която се показва на хоризонта след Слънцето и залязва зад хоризонта след него.

Тези понятия често може да срещнете в традиционните астрологически текстове, докато в модерната астрология са съвсем и неоснователно забравени. Дефинициите като цяло са лаконични  и материята е неразработена и само тези, които са добре запознати с нея, могат да се досетят като четат между редовете за какво става въпрос. Съвсем индиректно можем да си направим някакво заключение за източните планети като четем Дупор:

„Меркурий винаги е обърнат с една и съща страна към Слънцето и затова би било итересно да се проучи значението на неговия долен и горен съвпад.  Изглежда, че горният съвпад предполага разточителен дух, който предлага своите знания, а и материални средства на всеки, още повече ако се намира във въздушен знак. И обратно, долният съвпад се свързва със себичен дух, който е склонен към плагиатство или граби за себе си и в ментален и материален смисъл.“

Дупор се занимава със съвпадите между Меркурий и Слънцето, където ги разграничава като долен и горен или другояче казано вътрешни и външни съвпади. Тези съвпади представляват фазите, след които Меркурий става източен или западен, в зависимост за какъв съвпад става въпрос. Същите фази има и Венера, докато по-бавните планети като Марс, Юпитер и Сатурн може да имат само един тип съвпад със Слънцето, за който ще стане дума по-късно.

Поради каква причина е важно да се знае коя планета е източна или западна ? На първо място говори ни за това какви са качествените характеристики на тази планета. Всяка планета притежава определени качества, когато е източна и по-различни, когато е западна. Например източния Юпитер е топъл и влажен, докато западния губи голяма част от топлината си и преобладаващото му качество е влажност.

Познаването на качествата на планетите е от голямо значение при преценката за това какъв е темпераментът на личността и оценката на положението на някои области в живота, към която планетата има отношение, както и свойствата и принципно възможната изява на някоя определена планета в различните астрологични техники.

Съществуват три определения за източна и западна планета. Първото е на Клавдий Птоломей – той ги определя въз основа на позицията на квадрантите в някоя натална карта.
Квадрантите не са ни непознати, но ще си ги припомним:
– първи квадрант е от асцендента до зенита (МС)
– втори квадрант – от зенита до десцендента
– трети квадрант – от десцендента до надир (IC)
– четвърти квадрант е от надир  до  асцендента

Спрямо тази класификация източни или мъжки квадранти са първи и трети, докато втори и четвърти квадрант са западни и женски. Въз основа на това, Птоломей е смятал всяка планета, която попадне в източен квадрант за източна. Тази дефиниция на Птоломей обаче не разглежда по същество източните и западните планети.

Друго определение можем да намерим при Ал Бируни. Той е смятал, че всички планети са източни, ако се показват на хоризонта преди Слънцето. Поставил е обаче едно условие, а то е че външните планети не могат да бъдат източни, ако се намират на разстояние по-голямо от 90 градуса от него. За вътрешните планети това не важи, защото те не могат да се отдалечат на Слъцето повече от един или два знака.

Дефиницията, която дава Ал Бируни може да се каже, че има определена връзка с тази на Птоломей за системата на квадрантите. Ако поставим Слънцето на Асцендента то тогава ъгълът от 90 градуса ще бъде на Зенита (МЦ). Да кажем, че имаме планета в 10 дом. Тази планета ще бъде източна, защото се намира на разстояние по-малко от 90 градуса от Слънцето. Същата планета се намира и в първи квадрант, който Птоломей нарича източен. Ето как изглежда това на изображението:

На изобр.1., виждаме, че Асцендентът се намира в знака Овен. В същият знак е и Слънцето непосредствено попадащо на ъгъла. В 10 дом виждаме Марс в Козирог. Спрямо определението на Ал Бируни този Марс е източен, защото се намира на по-малко от 90 градуса отдалеченост от Слънцето.

Обаче, ако планетата се намира в 9 дом, тя ще бъде на разстояние надвишаващо 90 градуса от Слънцето и съответно ще бъде западна. Птоломей също така би се съгласил с това твърдение, защото тази планета би била във втори квадрант, който той смята за западен.

На изобр.2., виждаме отново Слънцето на Асцендента, но този път в знака Рак. Марс е в 9 дом в Риби и разстоянието между него и Слънцето е по-голямо от 90 градуса. Такъв Марс според Ал Бируни е западен.

Като малко по-добре погледнем, разликата при дефинирането на източни и западни планети при тези двама автори е само привидна. Остава ни третото определение, която съм посочил в началото на статията и което е най-широко използвано. Според някои авторитети това определение не е съвсем точно ако става въпрос за вътрешните планети, а сега ще разберем и поради каква причина.

Спрямо основната дефиниция, която казва че всички планети са източни, когато се появяват преди Слънцето и се скриват преди него и в изобр.1. и в изобр. 2., Марс е източен. Чак когато достигне опозиция със Слънцето и започне да се приближава към него от другата страна, тогава този Марс ще стане западен т.е. ще се появи на хоризонта след Слънцето и ще се скрие на хоризонта след него – ще бъде видим като вечерна звезда – изобр.3.

Разглеждайки изобр.3., можем да преценим кои планети са източни, а кои западни. Ако не можете да го визуализирате, достатъчно е от мястото на Слънцето да „начертаете“ една опозиция – така всички планети, които се намират над тази линия ще бъдат източни, а онези които са под нея западни. Така виждаме, че тук Марс и Венера са западни, а Меркурий, Юпитер, Сатурн и Луна са източни.

Традицията ни учи, че източните планети са като млади хора, които са изпълнени със сила и виталност. Наистина източните планети са директни и бързи и това предимно важи за външните планети. За вътрешните – Меркурий и Венера това не се отнася. Когато станат източни тези две планети са бавни и ретроградни.

Това има тясна връзка с планетните фази. Външните планети имат следния цикъл – след съвпад със Слънцето, след който стават източни и опозиция, след която стават западни. Меркурий и Венера винаги са близо до Слънцето и затова не могат да направят с него опозиция, но затова имат два съвпада.

За това по-детайлно ще пиша в следваща статия, а сега ще представим основите, които са необходими за разбирането на източното и западното разположение на вътрешните планети.

Меркурий и Венера имат два типа съвпади със Слънцето. Първият е горен – тогава тези две планети се „освобождават“ от слънчевата „прегръдка“ и са  бързи и са в директен ход. Тогава те потвърждават онова, което са казали древните – източните планети са като млади хора изпълнени с много енергия. Обаче имаме проблем, след горния съвпад Меркурий и Венера стават западни, а не източни !
Тук намираме обяснение и вследствие на какво се казва, че Меркурий и Венера са по-благоприятни, когато се намират зад Слънцето т.е. когато се появяват след него и се скриват след него като вечерни звезди. Тогава те са западни спрямо Слънцето, но се намират в своята източна фаза, когато носят своя най-голям потенциал.

След горният съвпад, Меркурий и Венера след известно време обръщат своя ход както и правят външните планети. Единствената разлика е че при ретроградния си ход външните планети са в опозиция на Слънцето, а Меркурий и Венера в друг съвпад, който се нарича долен.

По времето на този друг съвпад, Меркурий и Венера са ретроградни и бавни, което е показател за голяма слабост на планетата. Двете планети след този съвпад стават източни. Пак съзираме несъответствие с основната дефиниция – нито имат голяма енергия, нито са като млади хора, а по-скоро са като двама куци възрастни хора. Това е така, защото са източни спрямо Слънцето, но са в западната си фаза. Западната фаза на всяка планета е фазата, в която планетата приключва своя цикъл – хелиакалния залез.

Бен Дайкс в „Using medieval astrology“ отбелязва, че представянето на Халдейското планетно подреждане е точно „отражение“  на ориенталността на планетите.

Там имаме йерархичeн пример относно източните и западните планети. Съобразно дефиницията, ако всички планети са източни техният ред би бил халдейски. Използвайки този модел планетите са източни или западни в зависимост от това на коя страна на Слънцето се намират.

Той смята, че всички планети в такава последователност и ред са източни и като такива външните се намират преди Слънцето, а вътрешните зад него. Въпреки че Луната е вътрешна планета, тя никога не може да бъде ретроградна, но нейната позиция е много по-благоприятна, когато е западна спрямо Слънцето (като Меркурий и Венера), защото тогава се увеличава светлината й и съответно и силата за действие.

Заключението до което можем да стигнем след написаното дотук е,  че дефиницията за източност и западност много не се различава по отношение на това дали планетата е външна или вътрешна. Която и да е планетата, ако се намира преди Слънцето т.е. появява се преди него, ще бъде източна. Също така независимо за коя  планета става въпрос, която се намира зад Слънцето, т.е появява се след него, тя ще бъде западна.

Разликата е в силата и потенциала в зависимост от фазите,  през които планетите преминават. При външните планети фазите са в унисон с положението по отношение на Слънцето – източната външна планета се намира в източна фаза и западната външна планета пък е в западна фаза.
Обаче вътрешните планети заради по-горе изведените причини имат фаза с противоположно положение и затова източните вътрешни планети са в западна фаза и тогава не са много благоприятни, а западните вътрешни планети се намират в източна фаза, в която са значително по-благоприятни.

Ако се върнем на разглеждания пример от изобр. 3., ще видим разликата. Венера се намира след Слънцето, но е много бърза и директна. Тя е западна спрямо Слънцето, но се намира в своята много благоприятна източна фаза – отново родена, млада и силна. Меркурий се намира преди Слънцето – източен е спрямо него и виждаме, че е бавен и ретрограден, което ни говори, че той се намира в западната си фаза, която не е много благоприятна.

В интерпретациите източните външни планети и западните вътрешни символизират всичко онова, което се развива бързо, гладко, по-рано в живота и онова, което е социално приемливо.
Западните външни планети и източните вътрешни пък символизират всичко онова, която се развива бавно, с пречки, препятствия и застой, по-късно в живота и в зависимост от контекста могат да бъдат показател за социално неприемливо поведение или съответно събития.

 

Автор:  Боян Шойич
Превод: star in the night sky