Ретроградна Венера

Какво има да ни „каже“  ретроградната Венера ?

Ретроградието на Венера, не е казано условно нито по-добър, нито по-лош период по отношение на това, което се свързва с нейната символика – взаимоотношения, връзки, другите хора, обкръжението,  средата, личните желания, вкусове и предпочитания, личните активи, способности, таланти, „кошничка“, придобивки – материални или нематериални. Начинът, по който се свързваме с другите и средата. По който  правим и даваме оценки за това кое ни харесва и кое не. Кое си струва и кое не или личната ни  оценъчна скала. Ретроградността е само етап в тяхното развитие – на реализация на техните процеси, през който тези теми в по-голяма степен може да излязат на дневен ред, да напомнят за себе си. През този период е възможно по-голямо раздвижване в тези сфери. Тогава въпросите свързани с Венера метафорично казано узряват. Човек взема и прави своите най-осъзнати и добре обмислени избори и решения. За това няма нищо по-нормално от това при някого да изкристализира решението да предложи брак именно в такъв период или пък друг да реши да направи първа стъпка към някакви взаимоотношения, а трети да постави съществуващи в една по-нова светлина.

Всеки ретрограден период на Венера разглежда изброените в началото на тази публикация теми през различна призма, филтър, олицетворение на които е зодиакалният участък, който обхваща нейната ретроградна сянка.  По време на ретрограден период на Венера, условията и обстоятелствата може да предложат  и да поставят човек пред възможност за някакъв избор. В зависимост от астрологичната обща и  индивидуална специфика.  Изборът може да варира от сватба до брадва. Така че без значение от естеството на избора, пред който човек може да е поставен през ретроградният период на Венера, се предполага че той вече е готов, узрял за това си решение, избор. Въпреки че не винаги ефектът и емоционалната окраска, който той носи със себе си, може да е от типа по мед и масло.

В този ред на мисли може да се каже, че както директната Венера по време на сключване на брак сама по себе си не е гаранция за безоблачен и щастлив семеен живот и партньорски отношения, добра инвестиция, покупка, така и ретроградната не е „бъг“, грешка в системата, както се опитват да я представят наложат от масовата и медийна астрология. С изявления от типа – не купувай нищо, не се жени ! В стил едва ли не покрий се вдън гори тилилейски, докато онази ретроградната гадина не се обърне директно. 😀 През ретроградните периоди на Венера, човек може да разбере реалната стойност на нещо.

 

Автор: star in the night sky
Advertisements

Посланието на ретроградните планети

В живота понякога попадаме на ситуации, хора и събития, с които се засичаме отново. В астрологията фактор в тази насока са транзитните ретроградни планети, в зависимост от тяхната символика плюс ролята им в конкретната карта и „сцената“, в която се разиграва действието.

Отличителна черта на периодите на ретроградност като цяло, ако има и други подкрепящи фактори в тази насока, е че съдействат за развитието, разрешаването, изкристализирането и осъществяването на нещо. Те представляват и своеобразен фокус към определен момент, който не е задължително да е свързан с нещо, което вече е познато.  По принцип обаче периодът на ретроградност съдейства за довършване, доизглаждане, регулиране, корекция и доизясняване, преразглежда се нещо, което вече е било започнато. Можем да го наречем накратко „ревизия“ по определени въпроси.  Ключов момент за активността по време на ретроградия, е че тя подлежи във времето на преразглеждане и промени поради една или друга причина. И ако се прави нещо напълно ново без предистория през такива периоди, ще съществува възможността въпросното да придобие допълнителен „вид“ или да ни се струва след време, че би могло да бъде направено другояче и по по-добър начин т.е. да присъства опцията „има още какво да се желае“. Също  е възможно да изникнат последствие фактори, които променят началните условия, при които  е реализирана някаква дейност, която е започнала при ретрограден ход на планета.

При ретроградният ход на вътрешните планети – Венера и Меркурий има голяма вероятност от по-задълбочено вникване по техните теми. Основното за тях е  пренареждане, пренастройка и преосмисляне на темите и по въпросите касаещи тези принципи. За Меркурий – комуникация от всякакъв тип, начин на мислене,  средства и начини за придвижване, обмен и пренос на информация. За Венера – приоритети, желания, материални и нематериални ресурси, взаимоотношения, връзки.  Каква е актуалната ни призма, от която сме водени и през която правим преценки. Какво е това, което ни кара де се чувстваме ценни, красиви, желани, привлекателни и към какъв тип връзка с другите сме ориентирани за някакъв момент .

Присъщо на ретроградните периоди на планетите като цяло е носталгичната нотка и обръщането на взор към нещо от миналото и отзвук от обстоятелствата и средата по такива теми. Условията и обстоятелствата не предполагат започването на нещо ново начисто, нова посока, а акцентът е на ревизията, ретроспекцията и рекапитулацията. Ретроградната планета в някои от случаите и според нейната характеристика е своеобразен ориентир, че ще „караш“ по-добре познат „път“ и „условия“ по определени въпроси. Или един вид може да ти напомня, че имаш още някаква „работа“ по тях. Тя се свързва с вече съществуващото, започнатото, присъстващото.

Периодът, в който излизат на дневен ред дежавю ситуации или има акцент на някакви тенденции или възниква необходимост от преосмисляне и ревизия на нещо започнато преди време или пък нещо от миналото напомня за себе си,  е този, в който планетата се намира в зоната на ретроградната си сянка. Това е отбелязано от следните нейни две фази:

  • градус на стационарно-ретроградна фаза на планетата
  • градус на стационарно-директна фаза на планетата

Градусовият отрязък от едната до другата фаза се нарича ретроградна сянка.  Планетата излиза от ретроградна сянка след като транзитира повторно през градуса на стационарно-ретроградната си фаза или казано другояче оттам откъдето е тръгнала в ретрограден ход.   Ретро „настроенията“, които се създават през тези периоди са валидни до този момент.

Моментът, когато планетата е стационарно-ретроградна  “засява” семенцата по засегнатите теми на които ще обърнем повече внимание и могат да станат актуални плюс всичко в наталната карта, което се свързва и касае участъка на ретроградието. Чисто философския принцип е, че по време на ретроградия се дава  един вид възможност за анализиране на някаква ситуация в дълбочина и разглеждането й от всички страни, за да може по време на тръгването на планетата  в директен ход и преди тя да постави своеобразно ново начало по този начин, да може да започне и да го направи образно казано начисто. Стационарно-директната планета се свързва с някакво разрешение или изясняване свързано с акцентите, които е поставила планетата още преди да стане ретроградна т.е. още по времето, когато преминава през градуса на стационарно-директната си фаза. Времето подходящо за развръзка по конкретните засегнати теми става именно в и около този период, когато ретроградната планета мине повторно през стационарно-директния си градус. Целта, посоката носят “етикета” на участъка на стационарно-директния градус,  а при стационарно-ретроградния започва подготовката – той е пътя и начина, който дава заявката за това кои сфери ще подлежат на преразглеждане, шлифоване, интерес и ще са на фокус през този период, за да се стигне до тях.

Понеже ретроградията са свързани най-вече с избистряне на нещо вече започнато, то тогава е най-ефективния период да изкристализират неща, които дотогава не са били забелязвани или не са били явно афиширани.  Да се обърне  внимание на нещо.  Време, през което може да се поставят картите на масата и да се прецени дали нещо си заслужава и е ефективно, работещо добре или не, за да продължи примерно на нов етап, но върху здрави основи.  Ретроградията дават шанс това да се случи.

В заключение може да се каже че ретроградната планета е като златотърсач, който за да намери зрънце злато, трябва да пресее доста пясък. Ретроградията не трябва да се разбират като период, чиято основна задача  едва ли не  е нещо да не се получава като хората и за грешки, спънки, пречки,  хаос и неуредици. Наистина тогава е най-вероятно да възникнат ситуации, които създават именно подобно впечатление. Това обаче е само на първо четене. Може да имат да ни „кажат“ нещо друго и затова заострят и обръщат нашето внимание в определена посока. Те се случват с цел   оптимизация и за извличане на реалната, истинска стойност, същност, параметри на нещо посредством ревизия, изясняване, преосмисляне, рекапитулация, доизкусуряване, чрез поправка на досегашното.

 

Автор: star in the night sky

Венера като утринна и вечерна звезда

Венера е „вътрешна“ планета, чиято орбита се намира между Слънцето и Земята. Тя има период, през който е невидима за нас заради съвпада си със Слънцето. Съвпадът може да бъде долен, когато Венера преминава между Слънцето и Земята или горен, когато е отдалечена от Земята и се „скрива“ зад Слънцето. Когато Венера прави долен съвпад е невидима за около 8 дни, а след това се появява като утринна звезда – Фосфорос или Луцифер – тази, която носи светлина. Когато е в горен съвпад, тогава не я виждаме за около 60 дни. След горния съвпад се появява като вечерна звезда или Хесперус, което дословно означава „запад“.

За начало на цикъла на Венера се счита долния съвпад, когато тя се намира най-близо до Земята. А началото на текущия цикъл е долния съвпад от 29.10.2010 г. на 5 градуса в Скорпион. След кратък период на невидимост или „окултна“ фаза, се е появила на утринното небе на 3.11.2010 г. Това е бил хелиакалния изгрев на Венера. Това „раждане“ на Венера е моментът, в който тя за първи път се появява на хоризонта преди Слънцето, а от древността са отдавали на този факт голямо значение.

Венера като утринна звезда (Зорница) изгрява преди Слънцето

Древните народи на Месопотамия и средна Америка са смятали Венера за агресивен бог на войната и внимателно са проследявали нейното движение. Като утринна звезда е била видима почти девет месеца. Горен съвпад се е случил на 16.08.2011г., когато Венера е била най-отдалечена от Земята. Окултната фаза, в която тя е била невидима е бил с продължителност от около 60 дни, за да се появи през октомври 2011 г. като вечерна звезда – Хесперус.

Венера като вечерна звезда (Вечерница) изгрява след Слънцето

Когато наблюдаваме от гледна точка на Земята, виждаме че Венера заради нейната вътрешна орбита е максимално отдалечена от Слънцето на приблизително 45 °. А точно сега в края на март 2012 г. – 26.03.2012, Венера е най-отдалечена от Слънцето дори и на 46 градуса ! Затова и я виждаме как блести ярко и високо на небето като сияйна вечерна звезда –  Венера Хесперус. След като е достигнала своята максимална отдалеченост от Слънцето, Венера започва отново бавно да се приближава към него до момента когато на 15.05.2012 не тръгне в ретрограден ход и се приближи към Слънцето дотолкова, че няма да имаме възможността да я видим. В този момент, когато е най-отдалечена от Слънцето, Венера символично е постигнала своя пик и пълен капацитет на своята сила, а с постепенното приближаване към Слънцето тя приключва цикъла и се подготвя да влезе в нов. Този цикъл на Венера е със средна продъжителност от 584 дни, през които виждаме Венера за около 260 дни като утринна и 260 дни като вечерна звезда с два окултни периода.

Новият долен съвпад ще се случи на 05.06.2012. Тази година дори ще бъде видим и „танцът“ на Венера през Слънцето. Това се случва два пъти в разстояние на осем години, но след това не се повтаря през идващите сто години, което го прави твърде рядко явление. Предният път, когато Венера видимо е „танцувала“ през Слънцето е бил на 08.06.2004 г. Венера има и своите по-големи цикли, но ще оставя това за друг път.

За да разберем по-добре значението на отделните фази на цикъла на Венера ще си послужим с древния шумерски мит за богинята на любовта и плодородието Инана. Историята е с давност от около 5 000 години и вероятно потвърждава факта, че шумерите 3 000 г. преди новата ера са проследявали нейните цикли. Хелиакалният изгрев на Венера като утринна звезда е раждането на богинята.

Тя е силна, красива и блестяща. Периодът от хелиакалния изгрев до момента, в който Венера не достигне най-голямата си видима отдалеченост от Слънцето, е времето през което нейната сила се увеличава и достига своя максимум. Венера Луцифер, утринна звезда или както при нас обичат да я наричат „Звийезда Даница“, е силна, подхожда към живота почти агресивно, борейки се за своите желания. Във връзките си тя внася свежест, нова енергия и надежда, социално е ангажирана и отворена към живота. Тя притежава несломима готовност за риск в любовта и във войната и много себично задоволява своите желания. Тази част от цикъла на Венера е добър за осъществяване на личните желания. Тогава Венера е мотивирана към действие и инициатива. Връзките се сключват импулсивно, имат голям сексуален заряд, инстинктите се изразяват без задръжки. За да можем по-добре да разберем този активен, почти мъжки заряд на Венера можем да си припомним за гръцката богиня на лова Диана, Амазонките или за самата Афродита.

Тогава обаче започва нейното „слизане в подземния свят“. Богинята Инана в сребърна лодка тръгва към подземния свят.  Мъжът на нейната сестра Ерешкигал е умрял и Инана отива на погребение. На пътя към подземния свят Инана трябва да премине през седем врати. За да си осигури преминаването през всяка една от вратите тя трябва да даде нещо от това, което притежава – корона, огърлица, гривни, обувки, воал, облекло … Гордата и силна богиня с неохота се разделя с атрибутите на своята сила, но въпреки това Инана се предава и се запътва към  откриване на новите измерения на съществуването. Разсъбличайки се малко по-малко тя губи своята сила и пристига напълно гола в подземния свят.

Луната представлява сребърната лодка, с която Инана плува  в подземния свят. Всеки път когато на утринното небе има съвпад между Луната и Венера, символично богинята Инана пристига до врата. Седемте видими съвпади между Луната и Венера представляват седемте врати на подземния свят. На всяка врата Инана губи част от своята сила, което всъщност означава, че Венера се приближава до горен съвпад със Слънцето и всеки ден все по-малко е видима на небето, все повече губи яркостта си. Нейната импулсивност и първична сила все едно се колебаят в очакването на опита, който й предстои като се „гмурне“ под повърхността, когато се спусне в подземния свят. Нейното заточение в подземния свят с продължителност от 60 дни представлява горния съвпад между Венера и Слънцето. Срещата с жестоката й сестра е коствал живота на Инана. Сърдита и отчаяна заради загубата на мъжа си, жестоката Ерешкигал е убила Инана. Смъртта на Инана е показател за деструктивна енергия. Като че ли тогава Венера може да отприщи своя бяс към света като богиня на войната, затова и периодите през които Венера се намира в подземния свят са еднакво „опасни“. Маите са свързвали ключовите точки от цикъла на Венера с превратности, инциденти, конфликти и войни. И докато е изглеждало така все едно, че Инана завинаги ще остане в подземния свят, нейните защитници са се погрижили да възкръсне и да се върне в своя свят.

След горния съвпад и окултния период за около 60 дни Венера се появява като вечерна звезда. Инана отново се ражда и се връща в своя видим свят. Сребърната лунна лодка отново превежда Инана през седемте врати и на всяка една тя получава обратно своето облекло и накити. Отново имаме седем видими съвпада между Луната и Венера. Венера Хесперус, вечерната звезда носи по-спокойна енергия. След опита си в подземния свят тя е по-мъдра и зряла, няма я вече онази себична ориентация за инстинктивното задоволяване на личните желания, нито пък са налице неконтролируеми емоции. Тя е готова за сътрудничество, помирение, споразумение, подбор. Приема правилата, които са по-силни от личните инстинкти. Благоприятно време за всякаква социална активност и укрепване на връзки.

Приближава се края на един цикъл на Венера. Долният съвпад е на 05.06.2012 г. и скоро след хелиакалния изгрев предстои ново раждане на богинята. За тези, които се придържат към традиционната интерпретация това е опасен период, защото енергията на Венера е неконтролируема. Смята се, че по това време може да пламнат конфликти, случват се някакви произшествия и  е възможен някакъв срив по отношение на позиции на видни хора във властта. Изглежда, че това лято може да бъде горещо на политическата сцена.

 

Автор: Сенка Любич, Асоциация на хърватските астролози
Източник на изображения: 1. venus-transit.de, 2. tekapostarlight.co.nz
Превод: star in the night sky

 

Ретроградието на Венера – време за среща с Голямата Любов

Ретроградността по правило е „опозиционна“ или противопоставяща се на Слънцето, защото планетата трябва да се намира „далече от Слънцето“ за да бъде ретроградна. Всяка планета (тук не слагаме Луната), която е в опозиция със Слънцето със сигурност е и ретроградна. Това правило обаче си има изключение само при двете вътрешни планети – Меркурий и Венера, които заради своята близост със Слънцето никога не могат да бъдат отдалечени от него дори когато са ретроградни. Напротив, тези планети по времето на своята ретроградност вървят към съвпад със Слънцето ! Така тези „вътрешни планети“ по това време са по-близо до своята вътрешна същност, откривайки нейната вътрешна ценност. Съвпадът на ретроградния Меркурий със Слънцето се среща доста често (случва се три пъти в годината), но съвпадът на ретроградната Венера със Слънцето се случва доста по-рядко и е по-специален.

На Венера й е необходимо около година и 9 месеца (584 дни)  за да влезе от един период на ретроградност в друг, което заедно с Марс я прави планетата, която е най-малко ретроградна. По времето на тази фаза на „своето връщане към Слънцето“ (вътрешната същност) тя  показва търсенето на любов и щастие, която се случва когато тези две небесни тела са в съвпад, защото Венера е естествен сигнификатор на любовта, а Слънцето представлява пети дом – домът на любовта. Във връзка с това срещата на тези две небесни тела,  в който Венера ретроградно върви към Слънцето, а Слънцето директно се спуска към Венера говори за пробуждане на спомени свързани с любов от изминали времена, която отново се „ражда“ пред нас, ако градуса на тяхната „среща“ е важен в нашата карта. Така тези специални „любовни срещи“ на Слънцето и ретроградната Венера „плетат“ нишка на Небето, която събужда нашата свързаност към стари любови, любови от предходен живот.

 

Пентаграм на Венера

Любовта е основния закон, с който Небето и Земята са свързани и е изразен посредством вечния Пентаграм, който на Небето с помощта на техните транзити формират двата „любовника“ – ретроградната Венера и Слънце.  Както приблизително на всяка година и 9 месеца се повтаря този съвпад, така и за период от осем години се формира един цял цикъл, в който двете небесни тела се срещат пет пъти в съвпад на разстояние от около 72 градуса, което образува диаграмата на пентаграма. Тяхната шеста „среща“ представлява и начало на нов цикъл, който се случва на около два градуса преди този, който е бил в началото на цикъла (преди осем години).

Така целият свят във всеки момент се намира под любовните нишки на този пентаграм, който в нашите животи на тези градуси свързва двама човека, които са се обичали в човек, който отново обича. Известно е, че в еволюцията на човешката душа на земното небе не съществува по-важен планетарен феномен от това !

Ако погледнем последния цикъл на Венера ще видим, че той е започнал през 2004 г. и че завършва точно през юни тази година  – 2012.

Всяка от тези пет точки, които в периода на предходните осем години са представлявали място на „срещата“ на тези небесни „любовници“, е и потенциално място за „събуждане на спомени“ на една любовна история, която някога отдавна сме преживели.  Ако която и да е от тези точки е активирала някоя лична планета, светилата или ъгъл на нашия хороскоп, (особено Асцендент – Десцендент) то тогава казваме че споменът за някоя любов е събуден и че в период от осем години имаме време да приключим с тази история или да продължим да „танцуваме“ в значително по-голям период от време.

 

Планетни възли

Освен и заедно с цикъла от осем години, през които се формира основния пентаграм, съществува и цикъл от 240 години или съвкупност от 30 пентаграма от по 8 години ! Това представлява по-голям цикъл, по времето на който се случват съвпадите между Слънцето и ретроградната Венера в близост до възлите на Венера.  Както Луната има своите възли (мястото на пресичане на еклиптиката с лунната орбита), също така и всяка планета има своите възли представляващи мястото, където нейната орбита се пресича с равнината на земната орбита. За разлика от Лунните възли, възлите на планетите са много по-бавни в своето движение и се придвижват ретроградно само около един градус на всяка 100 и повече години. Поради тази причина разглеждаме планетните възли  като почти неподвижни точки в границите на Зодиака.

Северният възел на Венера се намира на 16 градуса и 41 минути в Близнаци, а Южния разбира се на същите градуси, но в Стрелец.
Когато съвпадът между Слънцето и ретроградната Венера се случи в близост до тези възли имаме изключително редкия шанс да видим преминаването на Венера пред диска на Слънцето като малка точка, която преминава през светлата повърхност.
Визуално тази картина можем да оприличим на зеницата и окото, което тогава се отваря и събужда в този към когото то погледне Голямата Любов… Този съвпад се случва в близост до единия от възлите на Венера приблизително на всеки 120 години, но пълния цикъл е 240 години. Във всеки случай, когато го има този съвпад в близост до възлите, той винаги е във двойка т.е. в цикъла от осем години се случва два пъти  (в този период от осем години се вижда като две преминавания на Венера през диска на Слънцето).

Ако сега погледнете диаграмата от последния Пентаграм на Венера ще видите, че този съвпад в близост до възлите на Венера се е състоял през 2004 г.  на 18 градуса в Близнаци и че през юни тази година ще се случи другия такъв съвпад на 15 градуса в Близнаци. С това един голям любовен цикъл е завършен, а същевременно започва нов от 240 години !

Във връзка с това можем да кажем, че времето на Любовните истории е пред нас, още повече ако тази епохална среща на „двата любовника“ на 15 º в Близнаци активира или аспектира някоя важна точка на вашите „спомени“ – това е време, през което се събуждат големите любовни истории, които сте чакали много повече от една инкарнация и които ще усещате като своята сродна душа, защото ще вибрирате на една честота.

 

Капитан Джеймс Кук и транзита на Венера

Големият цикъл на Венера от 240 години (по-точно този път от 243 години), който завършва тази година е започнал на 03.06.1769.
Знаейки колко е рядко се случва съвпадът между Слънцето и ретроградната Венера, Британското Кралско Дружество е изпратило капитан Джеймс Кук на своята първа мисия да преплува хиляди мили на още неизследвания район на Тихия океан, на остров Таити, за да наблюдава оттук този съвпад на трети юни 1769 г. И тук този смел капитан плувайки осем месеца по бурните и непознати морета е успял навреме да намери това малко островче насред океана и да направи това специално наблюдение.

Случайно или не, но едно от тези островчета – Moorea има формата на сърце, затова не е и чудно, че точно тук този съвпад  и точно по обедно време се е виждал най-добре. Изглежда че местоположението, където възниква раждането на Голяма Любов е необходимо да бъде някое райско място, което ще носи символиката на 27º Риби – остров (Риби) в знака на екзалтация на Венера.

Било каквото било – новия цикъл на Голяма Любов, който тази година започва отново ще бъде видим от това райски остров.

Най-важното е да отворим своите сърца за онзи Истински Човек, който носим в себе си, защото само това е пътят към изцелението и изпълняването на желанията към които се стремим през многобройните инкарнации.

 

Автор: Александар Имширагич, Асоциация  на професионалните астролози „Кеплер“
Превод: star in the night sky